НЮАНСИ
Все още търся светлината
в неоновите лампи, във свещта.
После бавно изминавам стъпалата
към своя дом и самота.
А дните минават и черни, и бели.
И нощите също минават.
А какво от живота сме взели,
щом всичко остава?
В небето люлее се лъч самолетен,
червенее в залеза бялата диря.
И моя път от пожари изплетен
своя пристан в безкрая намира.
© Албена Стефанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
