НЮАНСИ
Все още търся светлината
в неоновите лампи, във свещта.
После бавно изминавам стъпалата
към своя дом и самота.
А дните минават и черни, и бели.
И нощите също минават.
А какво от живота сме взели,
щом всичко остава?
В небето люлее се лъч самолетен,
червенее в залеза бялата диря.
И моя път от пожари изплетен
своя пристан в безкрая намира.
© Албена Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
