icohim (Христо Стоянов)
180 985
28.01.2009 г., 17:12 ч.

О, музо (откровение) 

  Поезия » Друга
802 0 16
 

О, музо,

възпей оня гибилен гняв на...

Поета -

син Калиопов,

дъщеря на Ерато...

(и може би трета).

И говори за новия епос,

излязъл

от жалката кал на

селското блато,

но затворен във крепост!!

 

 

 

И пей за тези,

царете велики,

раджи от касти,

елит от клики,

които безмилостно

колят и бесят!...

 

 

 

Но пей и за тези, които са роби,

заключени в думи

и жалки окови

на хаплив коментар,

излязъл през зъби!

И се чувства поетът

като натровен със гъби,

ограбен,

отхвърлен,

изяден,

обсебен,

на рими, граматика

„видимо беден"!

И той се страхува

от критика „зорка",

вземала смисъл от една

поговорка:

че хората гледат чуждата сламка

и не виждат

прозореца в своята рамка

как е начупен,

завит с найлон,

набързо претупан.

 

 

 

И пей ти, музо коварна!

Поезия си чела,

класици навярно...

И как се стремиш

да ми пееш

възвишени песни,

но лирика, проза

май не са лесни...

И тогова ме гледаш сърдито,

отваряш уста,

говориш открито,

за моята песен,

че била ужасна,

във фигури тропи

сякаш неясна,

без смисъл,

без ритъм,

без повод,

без чар,

сякаш си съдник -

мой господар

от същата каста елитна!

Но тя бяга,

като харпия литна

да кълне небесата

и да бълва зловещо

„огън в сърцата".

 

 

 

А сега пей ми ти, музо!

Аз те не зная!

И за твоето име

сякаш нехая!

Но, виждам, си кротка,

изтъкана в поезия...

Старата муза

потъна в амнезия,

забрави за мен

и за песните мои,

за силните

думи

и стари герои,

и вече я няма...

... ни хаплив коментар,

но дума голяма

тук да не кажа!

 

 

Защото,

когато

пишеш в стил

откровение,

не бива да

гониш

и ровиш

и дърпаш

на великите музи

великото

мнение!

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??