9.06.2017 г., 0:45

О, същността ти е Вселена мила

2K 4 12

Обичам твоите превъплъщения...

И в пролет, в лято, в есен и във зима

усещам най-прекрасните творения.

 

В сърцето и в душата си ми прима,

и моите ден и нощ са окрилени,

и радостта от любовта я има.

 

Очите ти небесно откровени

попиват ме в едно със тази сила

на устните от щастие засмени.

 

О, същността ти е Вселена мила:

началото на началата... Ти –

тъй благозвездно мрака просветлила,

 

пламтиш от вяра, зов и красоти...

Хармония – безбрежност от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...