...О, толкова е тихо!

Омразата - кажи ми как да я изтърпя,

погнусата в душата как да изразя,

кажи ми как да те гледам без да целувам яростта,

как да те докосна - разкъсана сянка на любовта?

Отговори ми - какво ми остана - болка, гняв или страст,

утеши ме - не ме докосвай - кукла с безсмислена власт!

Аз те обичах - Господи, колко боля!

Остана ми само кървава, болна следа

и всеки поглед - блудкава, пошла лъжа

за отминала, сладка любов,

за надежда, за смях и за живот...

И сега доста е тихо -

като в бяла, пепелива мъгла,

о, толкова е тихо! -

във мъртвата, обичала някога (теб) душа...

18.11.2017