Nov 19, 2017, 5:04 PM

...О, толкова е тихо!

  Poetry » Love
971 0 0

Омразата - кажи ми как да я изтърпя,

погнусата в душата как да изразя,

кажи ми как да те гледам без да целувам яростта,

как да те докосна - разкъсана сянка на любовта?

Отговори ми - какво ми остана - болка, гняв или страст,

утеши ме - не ме докосвай - кукла с безсмислена власт!

Аз те обичах - Господи, колко боля!

Остана ми само кървава, болна следа

и всеки поглед - блудкава, пошла лъжа

за отминала, сладка любов,

за надежда, за смях и за живот...

И сега доста е тихо -

като в бяла, пепелива мъгла,

о, толкова е тихо! -

във мъртвата, обичала някога (теб) душа...

18.11.2017

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Посвещавам ти това стихотворение. Не ме интересува дали ще го прочетеш, но всяка дума е за теб. Защото много те обичах...

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...