18.11.2013 г., 18:09

(Об)вързване

623 0 3

имам нужда от силен човек
такъв който да може да свие
снопове светлина
да направи въже
с яко морски възли
да го хвърли към здрави скали
извън територията на космоса
да ме върже през кръста
да ме дръпне
до прерязване да се впият
въжетата в кожата ми
да ме изтръгне от самата мен

 

да повярвам ли
че е напълно възможно
че я има твоята сила
когато гласът ти трепери
а споделените спомени
са примери за предателствата ти
преродени
като капки калай
за заварка по нишките на страха ти

 

може ли да съм сигурна
че въжетата които си ми изплел
ще прекъснат дъха ми
или
ще се скъсат
или ще ме извисят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....