Nov 18, 2013, 6:09 PM

(Об)вързване

  Poetry » Love
624 0 3

имам нужда от силен човек
такъв който да може да свие
снопове светлина
да направи въже
с яко морски възли
да го хвърли към здрави скали
извън територията на космоса
да ме върже през кръста
да ме дръпне
до прерязване да се впият
въжетата в кожата ми
да ме изтръгне от самата мен

 

да повярвам ли
че е напълно възможно
че я има твоята сила
когато гласът ти трепери
а споделените спомени
са примери за предателствата ти
преродени
като капки калай
за заварка по нишките на страха ти

 

може ли да съм сигурна
че въжетата които си ми изплел
ще прекъснат дъха ми
или
ще се скъсат
или ще ме извисят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...