Обещах, по лунната пътека да те поведа
Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка.
С магията на пръстите си разпръсни следа -
пътека лунна - спусни я от гръдта ми
към лоното на тайнствения свят.
И бавно, бавно с устни я последвай,
но без да слизаш, още, в дълбоката вода.
Постой, безвремево, на гладката повърхност,
изследвайки с красиви шепотни слова
менящите се блясъци на стона,
извиращ от желанието ми. После продължи
към мамещите хоризонти на жарта ми,
уверено надигайки дълбинната ми мощ,
че там, в самия край на лунната пътека
блажената жена е дарът за твореца.
С онази, ревностната страст на атеист,
създаващ непознато, истинно блаженство,
за теб, любов, пътека ме сторѝ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
