Обещах, по лунната пътека да те поведа
Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка.
С магията на пръстите си разпръсни следа -
пътека лунна - спусни я от гръдта ми
към лоното на тайнствения свят.
И бавно, бавно с устни я последвай,
но без да слизаш, още, в дълбоката вода.
Постой, безвремево, на гладката повърхност,
изследвайки с красиви шепотни слова
менящите се блясъци на стона,
извиращ от желанието ми. После продължи
към мамещите хоризонти на жарта ми,
уверено надигайки дълбинната ми мощ,
че там, в самия край на лунната пътека
блажената жена е дарът за твореца.
С онази, ревностната страст на атеист,
създаващ непознато, истинно блаженство,
за теб, любов, пътека ме сторѝ.
© Таня Донова All rights reserved.
