Обещах си,
да бъда зла,
за да не ме наранят.
Обещах си,
на удара
да отвръщам с удар,
два пъти по-голям.
Да не вярвам в любовта,
защото няма любов.
Истината да не казвам,
да се обгърна с лъжи.
Обещавах си –
но напразно.
Пак примирена стоя
и мисля,
витая в розови облаци.
© Jivka Koleva Всички права запазени