Обещах си,
да бъда зла,
за да не ме наранят.
Обещах си,
на удара
да отвръщам с удар,
два пъти по-голям.
Да не вярвам в любовта,
защото няма любов.
Истината да не казвам,
да се обгърна с лъжи.
Обещавах си –
но напразно.
Пак примирена стоя
и мисля,
витая в розови облаци.
© Jivka Koleva All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
