Обещание
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига.
Последно между тях – тире в заблуда!...
Представям си го миг, но не намига –
като око на черна пеперуда.
Сърцето ми – за слънце закачено.
Ръцете ми – изгребали водата.
Нестореното е в сърце наречено.
На любовта! Без точен час и дата...
Когато всичко друго ме напусне
и краят на света стои отсреща,
когато тишината пак се спусне
във фокуса на слънчевата леща –
Пречупена! Отново ще те искам.
Да!... Времето косите ми кръщава,
но няма даже капка да разплискам
изпита с теб... Водата обещава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
