27.12.2007 г., 8:27

Обещания

725 0 4

Душата ми не струва обещания,

оставени от някого преди,

да се преструваш, че обичаш е измамно

и само повече някого ще го боли...

 

Сълзите ми не вярват в обещания,

оставени в крайпътна механа,

в безмисленост оставена от някого,

напук на обещания вървя една.

 

Мечтите ми не се подхранват с обещания

и сънища, в които съм сама...

Само Дяволът е сам в душата ми - понякога,

ще ми обещаеш ли сега... СВЕТА?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...