Dec 27, 2007, 8:27 AM

Обещания

  Poetry
729 0 4

Душата ми не струва обещания,

оставени от някого преди,

да се преструваш, че обичаш е измамно

и само повече някого ще го боли...

 

Сълзите ми не вярват в обещания,

оставени в крайпътна механа,

в безмисленост оставена от някого,

напук на обещания вървя една.

 

Мечтите ми не се подхранват с обещания

и сънища, в които съм сама...

Само Дяволът е сам в душата ми - понякога,

ще ми обещаеш ли сега... СВЕТА?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...