Елиза13 (Мария)
244 847
29.01.2025 г., 9:12 ч.

Обезчовечаване 

  Поезия
62 1 5

Студен и гневен вятъра сърдит,

изсъхналите листи разпилява.

Помита вопъла им изтънял и тих,

врати затръшва без да съжалява.

 

Нелепата реклама с трясък влиза,

подобно хала във съдба човешка.

Нахълтва, разказът прекъсва и излиза

и празнината става двойно тежка.

 

Живеят от екрана съвършени хора,

перфектни външно, силни и красиви.

Всезнаещи, не изпитващи умора,

човешкият си облик разградили.

 

Отдалечен от Божия небесен глас,

подобието на човек, самотно скита.

Един робот без разум в чужда власт

под виещите звуци на стрелките.

 

С издухана от ветрове човешка съвест,

безгласно сетивата ни изстиват.

Разкъсва се една житейска повест,

човекът сам човешкото изтрива.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??