Обезчовечаване
Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза,
подобно хала във съдба човешка.
Нахълтва, разказът прекъсва и излиза
и празнината става двойно тежка.
Живеят от екрана съвършени хора,
перфектни външно, силни и красиви.
Всезнаещи, не изпитващи умора,
човешкият си облик разградили.
Отдалечен от Божия небесен глас,
подобието на човек, самотно скита.
Един робот без разум в чужда власт
под виещите звуци на стрелките.
С издухана от ветрове човешка съвест,
безгласно сетивата ни изстиват.
Разкъсва се една житейска повест,
човекът сам човешкото изтрива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
