Обезчовечаване
Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза,
подобно хала във съдба човешка.
Нахълтва, разказът прекъсва и излиза
и празнината става двойно тежка.
Живеят от екрана съвършени хора,
перфектни външно, силни и красиви.
Всезнаещи, не изпитващи умора,
човешкият си облик разградили.
Отдалечен от Божия небесен глас,
подобието на човек, самотно скита.
Един робот без разум в чужда власт
под виещите звуци на стрелките.
С издухана от ветрове човешка съвест,
безгласно сетивата ни изстиват.
Разкъсва се една житейска повест,
човекът сам човешкото изтрива.
© Мария All rights reserved.
