Любовен уплах
Рядко пиша за любов
може би защото се страхувам
,,страхувам се и още как...
защо пък все да съм ''рогат''.
Обаче пише ми сърцето бледо,
пише и не ща да спира.
Една надежда за доброто
в мене не умира.
Не умира копелето
още помни ласките любовни
и обещанията тъй ''бездомни''.
Помни ги гадината,
помни и сълзите,
помни и ръцете ми треперещи,
когато страстно я прегръщах.
............
Целувайки се с мен погледна друг
през мойто рамо...
Сега душата ми е гъба сбръчкана.
Аз не искам вече нищо
Но сърцето
е на друго мнение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
