Обичам те, обичам те, дете -
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
Обичам те! Обичам твоите очи -
в тях спряла е небесна синева!
Обичам твоите сълзи -
те са прозорчето към детската душа!
Обичам те, обичам те, дете!
Обичам твоята усмивка!
Душата детска нежна е като перце -
усмивката е нейната завивка!
Обичам те… да слушам твоя сън -
как ангел сякаш ти говори...
Обичам те, когато тичаш вън
и сякаш в този миг светът е твой!
Обичам те, Обичам те, дете!
Обичам да те има тук, край мен!
Ти пълниш с обич моето сърце,
осмисляш всеки божи ден!
© Даниела Ганчева Всички права запазени
НЯКОЙ ДЕН
Ще крачим заедно,
ще прекосяваме реки,
планини и гори.
Заедно приказки ще пишем.
Мило мое мъничко детенце-
мама ще те хване за ръка
и бавни стъпки по пътя нии ще правим,
а вечер мама ще те пуска и
в сънищата ти сама ще те остави,
за да изживееш свойте приказни игри,
а когато пожелаеш
ще те гушкам и в прегръдките си ще те вземам
сълзите ти с кърпичка ще трия,
раните с вълшебната вода и памук ще попивам,
косичката ти със сапун и вода ще обливам.
В прегръдките си отново ще те вземам
и с майчини целувки лицето ти аз ще обливам.