31.01.2012 г., 17:02

Обич

2.2K 2 5

Обичам те, обичам те, дете -
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
 
Обичам  те! Обичам твоите очи -
в тях спряла е небесна синева!
Обичам твоите сълзи -
те са прозорчето към детската душа!
 
Обичам те, обичам те, дете!
Обичам твоята усмивка!
Душата  детска нежна е като перце -
усмивката е нейната завивка!
 
Обичам те… да слушам твоя сън -
как ангел сякаш ти говори...
Обичам те, когато тичаш вън
и сякаш в този миг светът е твой!
 
Обичам те, Обичам те, дете!
Обичам да те има тук, край мен!
Ти пълниш с обич моето сърце,
осмисляш всеки божи ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/nyakoj-den-83

    НЯКОЙ ДЕН

    Ще крачим заедно,
    ще прекосяваме реки,
    планини и гори.

    Заедно приказки ще пишем.


    Мило мое мъничко детенце-
    мама ще те хване за ръка
    и бавни стъпки по пътя нии ще правим,
    а вечер мама ще те пуска и 
    в сънищата ти сама ще те остави,
    за да изживееш свойте приказни игри, 
    а когато пожелаеш 
    ще те гушкам и в прегръдките си ще те вземам 
    сълзите ти с кърпичка ще трия, 
    раните с вълшебната вода и памук ще попивам,
    косичката ти със сапун и вода ще обливам. 


    В прегръдките си отново ще те вземам

    и с майчини целувки лицето ти аз ще обливам.
  • Благодаря!
  • Харесва ми стихотворението ти и това ,че изразяваш обичта си към детето по този прекрасен начин.
  • Прекрасна обич!Поздравления за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...