13.02.2009 г., 14:17

Обич

1.1K 0 16

В очите ми гледаш ли, мили -

искрици от обич изгряват.

До тебе притихвам щастлива,

и чувствата мъжки взривявам.

Очакваш ли нежна усмивка

за теб като лъч да изгрее -

да кажеш, че аз съм щастливка,

че пак в мечти си живея.

Усмихваш се, хитро намигваш -

очите ми с обич целуваш.

По пътя си дълъг пак тръгваш

и шепнеш... "Недей да тъгуваш!"

С годините свикнах с тъгата,

сестрица ми стана добричка,

държи ми тя здраво ръката,

не чувствам, че пак съм самичка.

 

Обич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...