Feb 13, 2009, 2:17 PM

Обич

  Poetry » Love
1.1K 0 16

В очите ми гледаш ли, мили -

искрици от обич изгряват.

До тебе притихвам щастлива,

и чувствата мъжки взривявам.

Очакваш ли нежна усмивка

за теб като лъч да изгрее -

да кажеш, че аз съм щастливка,

че пак в мечти си живея.

Усмихваш се, хитро намигваш -

очите ми с обич целуваш.

По пътя си дълъг пак тръгваш

и шепнеш... "Недей да тъгуваш!"

С годините свикнах с тъгата,

сестрица ми стана добричка,

държи ми тя здраво ръката,

не чувствам, че пак съм самичка.

 

Обич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...