на  Теменуга 

 Отново да обичам!..Ще посмея;

 както преди да бъда плах глупак,

 за милото момиче да живея --

 знам, любовта ще ме подмине пак.

 Слуга покорен, рицар или конник

 ще бъда във броените си дни

 и пак ли нито дума, нито стон ли,

 нима отново сам, както преди?..

 Ще скитам пак по хладните алеи

 с дървета като тъмни духове,

 в небесните стихии клони вплели,

 където нощ звездите си кове.

 Надявам се, любима, с теб да бъда

 спокоен и незрим като стъкло --

 безкрайно синьо, както спомен скътан,

 море, пристанище, весло...

                                  ноември 1989 г.

                                  гр. Бургас