Обич
на Теменуга
Отново да обичам!..Ще посмея;
както преди да бъда плах глупак,
за милото момиче да живея --
знам, любовта ще ме подмине пак.
Слуга покорен, рицар или конник
ще бъда във броените си дни
и пак ли нито дума, нито стон ли,
нима отново сам, както преди?..
Ще скитам пак по хладните алеи
с дървета като тъмни духове,
в небесните стихии клони вплели,
където нощ звездите си кове.
Надявам се, любима, с теб да бъда
спокоен и незрим като стъкло --
безкрайно синьо, както спомен скътан,
море, пристанище, весло...
ноември 1989 г.
гр. Бургас
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
