Обич
Олтар
Найден Найденов
До вратата ти,
нощно-заключена,
аз се спирам
във своите сънища.
В живота ни
често се случва
зад врати
да стоят
кръстопътища.
В ръце те
понасям
към изгрева,
а залези
виждам насреща.
Звезди се
кикотят изстинало,
вятър изсвирва
зловещо.
Пак лъжат
гледачките-врачки,
по ръцете
гадали ми
бъдното.
Две линии
в длан се пресичали...
А до
портата твоя
аз зъзна.
Раждам те
в мигове слепи.
Танцувам
във нощна агония.
Пустотата
загребвам
със шепи,
в пръстите ми
да се помолиш.
Без олтар
Радостина Марчева
Тази нощ ще залостя вратите.
Острозъби резета ще сложа.
Катинари с верига ще вържа-
ключовете им ще преглътна.
С ръжда ще напълня гърлата им.
Ще проскърцват, когато поискаш,
да престъпиш в църква - некръстен
и в камбана, да ме затвориш.
На звездите ще пея по изгрев.
Сто разпятия бавно ще нося-
за отплата, че съм посмяла
в твойте длани да се помоля.
Искам да ме виждаш такава,
от съня ти - новородена,
от безпътица - ослепяла,
от очакване - насълзена.
Греховно
Найден Найденов
Ветрове ще крещят полудели.
Снегове ще засипват пъртини.
От главата с коси посребрели
ще изтрия прахта на годините.
Ще отворя вратите ти скърцащи
и ще срежа синджир, катинари.
Еретика във мен ще покръстя -
на сълзите ти да се опари.
Ще възкръснат от огън ръцете ми
и от прошка ще бъда пречистен.
С глава ще допра коленете ти,
като разпятие... Като истина.
Сбъднато
Радостина Марчева
В топъл дъх ще стопя снеговете
от мълчаното бяло в косите ти.
Коленете ми - писани порти -
ще разтвориш с неказани истини
Еретик ще прегръщам по съмнало.
Женска рожба по здрач ще приспивам.
Ще я люшкам сред жито покълнало
и във облаци ще я повивам.
Ще преда от луната чеиза й.
Тежки сватове права ще срещам
и ще плисна бакър със сълзите си
пред копитата на жребеца -
на неверника с черните ириси,
дето тя ще целува молитвено...
За това, че си всъщност душата ни,
нека, Обич, ти е простено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
