Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди,
понесли светкавични бури.
Клоните свирят прощални акорди –
с живота така се сбогуват.
Спри се, човече! Навярно не знаеш –
това тържество е измамно.
Режеш дърветата – гроб си копаеш,
не чуваш как плаче Земята.