31.10.2008 г., 7:07 ч.  

Плаче Земята 

  Поезия » Друга
725 0 8

Пада дървото. Резачка жестока

прогонва и птица, и звяр.

А на човека не трепва окото –

сега той е тук господар.

 

Падат дървета – вековни и горди,

понесли светкавични бури.

Клоните свирят прощални акорди –

с живота така се сбогуват.

 

Спри се, човече! Навярно не знаеш –

това тържество е измамно.

Режеш дърветата – гроб си копаеш,

не чуваш как плаче Земята.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??