Oct 31, 2008, 7:07 AM  

Плаче Земята 

  Poetry » Other
733 0 8

Пада дървото. Резачка жестока

прогонва и птица, и звяр.

А на човека не трепва окото –

сега той е тук господар.

 

Падат дървета – вековни и горди,

понесли светкавични бури.

Клоните свирят прощални акорди –

с живота така се сбогуват.

 

Спри се, човече! Навярно не знаеш –

това тържество е измамно.

Режеш дърветата – гроб си копаеш,

не чуваш как плаче Земята.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??