Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18150
24.12.2023 г., 12:17 ч.  

Обич бе най-страшният ми грях 

  Поезия » Любовна, Философска
589 11 17

Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях...
До едничка зная ги на пръсти
и на всяка друг живот живях,
няколко и с името ти кръстих.

 

Рози посадих ти сто и три
и лисици срещнах, двеста-триста,
сто комети имах за сестри.
Черни дупки, Млечен път – за писта.
Триста откачалки приютих,
двеста пъти плака с мен луната.
Ваях ти лицето. Стих, след стих...


Тайничко надничах – непозната.

И не спя, и паметта браздя,
с мойте думи листът прогорен е...
ако видиш падаща звезда,
помисли си само миг за мене...
Помисли, че всуе изгорях,
да, но виж накрая ме видяха.
Обич бе най-страшният ми грях,
хиляди вселени – дом и стряха.


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??