20.11.2013 г., 21:16

Обич моя

897 0 0

Обич моя

 

Обич моя, откъде дойде?

Кой ти каза как да ме намериш?

Вече късно е, но хайде, влез.

От студ си посинял и цял трепериш.

Обич, дълго моля те, недей

да оставяш в моите покои.

Скрий се под завивките поне

и недей с никой да говориш.

Аз ще се завърна сутринта

и ще те покрия с наметало.

Обич, да си тръгнеш пак така,

както си дошъл – незабелязано!

Че в съседство има зли очи

и не искам да ме урочасат.

Няма страшно, хайде, не тъжи,

знам, че в съседството отсядаше.

Всичко мина. Писано било!

Тръгвай си, добро ще ми направиш

и аз ще те запомня с добро.

Сбогом! По съседски и приятелски.

 

 

24.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Пидева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...