20.11.2013 г., 21:16

Обич моя

895 0 0

Обич моя

 

Обич моя, откъде дойде?

Кой ти каза как да ме намериш?

Вече късно е, но хайде, влез.

От студ си посинял и цял трепериш.

Обич, дълго моля те, недей

да оставяш в моите покои.

Скрий се под завивките поне

и недей с никой да говориш.

Аз ще се завърна сутринта

и ще те покрия с наметало.

Обич, да си тръгнеш пак така,

както си дошъл – незабелязано!

Че в съседство има зли очи

и не искам да ме урочасат.

Няма страшно, хайде, не тъжи,

знам, че в съседството отсядаше.

Всичко мина. Писано било!

Тръгвай си, добро ще ми направиш

и аз ще те запомня с добро.

Сбогом! По съседски и приятелски.

 

 

24.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Пидева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...