Обич-стихия
Не беше отдавна.
В предвечерния здрач
звездите над тях
меко светеха.
"Прощални са!"-
някой прошепна отзад.
Погледна - бе той!
И очите ù
бавно изгаснаха!
"Със тях ще потегля и аз!
И ти в този ден
след мене, аз знам,
ще заплачеш!
Но имай в сърцето
скъп спомен стаен -
прегръдки...
Не ще ги забравиш!
Ще мислиш, ще страдаш...
И в черен сатен
когато нощта те обвие,
мислите - гарвани,
скрити в гнездо,
като в кърпа
сълзите ще свият!
Но ти не тъжи -
аз ще бъда в съня
и там òбично ще те завия...
При изгрев, отворила сънни очи,
ще видиш сърцето,
Душата ми...
За теб ще са!
Обич-Стихия!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
