Sep 12, 2009, 5:50 PM

Обич-стихия

  Poetry
1.3K 0 45

Не беше отдавна.
В предвечерния здрач
звездите над тях
меко светеха.
"Прощални са!"-
някой прошепна отзад.
Погледна - бе той!  
И очите ù
бавно изгаснаха!


"Със тях ще потегля и аз!
И ти в този ден
след мене, аз знам,
ще заплачеш!
Но имай в сърцето  
скъп спомен стаен -
прегръдки...
Не ще ги забравиш!
Ще мислиш, ще страдаш...
И в черен сатен
когато нощта те обвие,
мислите - гарвани,
скрити в гнездо,
като в кърпа
сълзите ще свият!
Но ти не тъжи -
аз ще бъда в  съня
и там òбично ще те завия...
При изгрев, отворила сънни очи,
ще видиш сърцето,  
Душата ми...


За теб ще са!

 

Обич-Стихия!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...