Ще се събудя рано сутрин
от миризмата на кафе
и ще копнея да се сгуша в твойто рамо.
А после ще притичам леко
по замръзналия под
и ще нахлуя в кухнята почти случайно.
Такъв ще те запомня -
малко изненадан, с още сънено лице,
небръснат трети ден и жаден за кафе.
Такава ще ме видиш -
обсебваща, небрежна
и желаеща целувка най-нахално...
Разбира се, че ще танцувам с теб
без музика, без повод, в тази тясна вана.
Покрай нас и свещите дори
изглеждат романтични,
макар да е безкрайно рано!...
И ето ни отново мълчаливи,
далече от реалността,
от лепкавите мисли на завистливи хора.
Усещам стаята изпълнена с твоя дъх,
но дробовете искат свобода.
Не зная кой си без любов
и имаш ли предишни увлечения?
Усещам вятърът как тихо ми шепти
за други брегове и тротоари...
С последни сили боря се
и моля те на колене:
обичай ме, обичай ме, обичай ме!
Обичай, както можеш само ти -
съединяващ силата на всяка клетка в цяло,
безкористно, дори да е банално.
Обичай ме, не си създаден за приятел.
Обичай ме, защото ме е страх,
че аз не те обичам вече.
© Обичаща Всички права запазени