Apr 8, 2007, 10:08 PM

Обичай ме 

  Poetry
799 0 5
  
 

Ще се събудя рано сутрин

от миризмата на кафе

и ще копнея да се сгуша в  твойто рамо.

А после ще  притичам леко

по замръзналия под

и ще нахлуя в кухнята почти случайно.

Такъв ще те запомня -

малко изненадан, с още сънено лице,

небръснат  трети ден и жаден за кафе.

Такава ще ме видиш -

обсебваща, небрежна

и желаеща целувка най-нахално...

Разбира се, че ще танцувам с теб

без музика, без повод, в тази тясна вана.

Покрай нас и свещите дори

изглеждат романтични,

макар да е безкрайно рано!...

И ето ни отново мълчаливи,

далече от реалността,

от лепкавите мисли на завистливи хора.

Усещам стаята изпълнена с твоя дъх,

но дробовете искат свобода.

Не зная кой си без любов

и имаш ли предишни увлечения?

Усещам вятърът как тихо ми шепти

за други брегове и тротоари...

С последни сили боря се

и моля те на колене:

обичай ме, обичай ме, обичай ме!

Обичай, както можеш само ти -

съединяващ силата на всяка клетка в цяло,

безкористно, дори да е банално.

Обичай ме, не си създаден за приятел.

Обичай ме, защото ме е страх,

че аз не те обичам вече.

© Обичаща All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ПОЗДРАВ!
  • Браво...
  • Джейн не прекалявай...
    локуми НЕ разтагяй...
    ОСТАВИ думите като РЕКА...
    в чуждата САМО се огледай...
    колкото и красива да е... ТЯ
  • "Ще се събудя рано сутрин
    от миризмата на кафе
    и ще копнея да се сгуша в твойто рамо.
    А после ще притичам леко
    по замръзналия под
    и ще нахлуя в кухнята почти случайно.
    Такъв ще те запомня - малко изненадан,
    с още сънено лице,
    небръснат трети ден и жаден за кафе.
    Такава ще ме видиш - обсебваща,
    небрежна и желаеща целувка най-нахално...

    Разбира се, че ще танцувам с теб
    без музика, без повод, в тази тясна вана.
    Покрай нас и свещите дори
    изглеждат романтични,
    макар да е безкрайно рано!...

    И ето ни отново мълчаливи,
    далече от реалността,
    от лепкавите мисли на завистливи хора.
    Усещам стаята, изпълнена с твоя дъх,
    но дробовете искат свобода.
    Не зная кой си без любов
    и имаш ли предишни увлечения?
    Усещам вятърът как тихо ми шепти
    за други брегове и тротоари...

    С последни сили боря се
    и моля те на колене:
    обичай ме, обичай ме, обичай ме!
    Обичай, както можеш само ти -
    съединяващ силата на всяка клетка в цяло,
    безкористно, дори да е банално.
    Обичай ме, не си създаден за приятел. О
    бичай ме, защото ме е срах,
    че аз не те обичам вече."
    Навярно , това е формата, която си искала за стиха си!
    Оправи я!
    А стихът ти ми хареса много!
    Поздравления!
  • Много хубаво си го написала, Катя!!! Поздрави!!!

    п.с. Сложи го в правилния раздел.
Random works
: ??:??