Обичай ме!
Обичай ме!
Сподавеният ми вик в нощта ридае...
Не чуваш ли?
Обичай ме!
Целият ми свят сега на теб ухае...
Не усещаш ли?
Обичай ме!
Камъните в пясъка безмилостно се впиват,
както мислите ти в мен...
и нощният бриз на тази тиха вечер ме убива...
Обичай ме!
Не искам вече да съм в плен
на тази упояваща ме до болка сила...
Обичай ме!
Гласът ми трепери в миг уловен,
на който блясъка те обвива...
Като морски дъх потопен
в кожата ми не заспивай!
Обичай ме!
Пристанищният звук на душата ми те моли...
Обичай ме!
и на другия ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Тодорова Всички права запазени
