16.07.2019 г., 1:01

Обичай се

713 5 3

Обичай се

 

Прикрита омраза, прикрита тъга, 
прикрито нещастие... лудост! 
Прикрита, невидима, бясна игра. 
Доброто дали ще събуди? 

 

Добър да си - всеки ли иска това? 
Или търсим все чуждите грешки? 
В очите на всеки се крие сълза, 
прозрачна душа и гореща… 

 

В доброто повярва ли? Стига лъжи! 
В сърцето си искаш прегръдка. 
Недей, не съди, а бъди просто жив 
и болката нека привърши. 

 

Но някой е лош? Или глупав е той? 
Не разбира, досаден е, сприхав? 
Погрешно върви, не след теб? Но защо? 

Лети в своя свят. Ти не спирай. 

 

След теб не върви, няма твойте криле? 
В твой свят си и с твои закони. 
Да види целта ти? Той има си цел. 
Не теб, а мечтите да гони...

 

Различни очи и различни съдби. 
Като в сън всеки търси победа. 
Рани ли те? Странен е? Сив като дим? 
В страха си, за Бога, се вгледай… 

 

Той зъл е? А ти защитаваш добро. 
Откриваш виновник - нападаш. 

Греши, ти си прав сред вековен порой. 

Не обичаш ли - ще се удавиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различни фрагменти, съединени под облак на чувства!
    Хареса ми тази стъпка на осъзнатост!
    Браво Йоана!
  • Гневът може да има оправдание и да играе съзидателно роля единствено, когато е свещен! Свещен гняв изпитваме, когато искаме да се отърсим от лепкавите пипала на заобикалящия ни свят, който се опитва да ни погълне с хищната паст на безнравственото. Когато осъзнаваме върховната несправедливост, извършвана спрямо нас. В останалите случаи гневът е израз на слепота, все едно са ни надянали черна превръзка на очите. И става като при Омир:

    "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..."

    Съдържателно стихотворение си написала, Йоана, което може да играе и ролята на пътеводител за объркващите се понякога човешки души в биполярния свят създаден от тяхното невежество. Поздравление!
  • Да, всеки вижда света от собствен ракурс!
    Този който обича и се раздава:остава!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...