16.07.2019 г., 1:01

Обичай се

718 5 3

Обичай се

 

Прикрита омраза, прикрита тъга, 
прикрито нещастие... лудост! 
Прикрита, невидима, бясна игра. 
Доброто дали ще събуди? 

 

Добър да си - всеки ли иска това? 
Или търсим все чуждите грешки? 
В очите на всеки се крие сълза, 
прозрачна душа и гореща… 

 

В доброто повярва ли? Стига лъжи! 
В сърцето си искаш прегръдка. 
Недей, не съди, а бъди просто жив 
и болката нека привърши. 

 

Но някой е лош? Или глупав е той? 
Не разбира, досаден е, сприхав? 
Погрешно върви, не след теб? Но защо? 

Лети в своя свят. Ти не спирай. 

 

След теб не върви, няма твойте криле? 
В твой свят си и с твои закони. 
Да види целта ти? Той има си цел. 
Не теб, а мечтите да гони...

 

Различни очи и различни съдби. 
Като в сън всеки търси победа. 
Рани ли те? Странен е? Сив като дим? 
В страха си, за Бога, се вгледай… 

 

Той зъл е? А ти защитаваш добро. 
Откриваш виновник - нападаш. 

Греши, ти си прав сред вековен порой. 

Не обичаш ли - ще се удавиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различни фрагменти, съединени под облак на чувства!
    Хареса ми тази стъпка на осъзнатост!
    Браво Йоана!
  • Гневът може да има оправдание и да играе съзидателно роля единствено, когато е свещен! Свещен гняв изпитваме, когато искаме да се отърсим от лепкавите пипала на заобикалящия ни свят, който се опитва да ни погълне с хищната паст на безнравственото. Когато осъзнаваме върховната несправедливост, извършвана спрямо нас. В останалите случаи гневът е израз на слепота, все едно са ни надянали черна превръзка на очите. И става като при Омир:

    "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..."

    Съдържателно стихотворение си написала, Йоана, което може да играе и ролята на пътеводител за объркващите се понякога човешки души в биполярния свят създаден от тяхното невежество. Поздравление!
  • Да, всеки вижда света от собствен ракурс!
    Този който обича и се раздава:остава!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...