16.07.2019 г., 1:01

Обичай се

715 5 3

Обичай се

 

Прикрита омраза, прикрита тъга, 
прикрито нещастие... лудост! 
Прикрита, невидима, бясна игра. 
Доброто дали ще събуди? 

 

Добър да си - всеки ли иска това? 
Или търсим все чуждите грешки? 
В очите на всеки се крие сълза, 
прозрачна душа и гореща… 

 

В доброто повярва ли? Стига лъжи! 
В сърцето си искаш прегръдка. 
Недей, не съди, а бъди просто жив 
и болката нека привърши. 

 

Но някой е лош? Или глупав е той? 
Не разбира, досаден е, сприхав? 
Погрешно върви, не след теб? Но защо? 

Лети в своя свят. Ти не спирай. 

 

След теб не върви, няма твойте криле? 
В твой свят си и с твои закони. 
Да види целта ти? Той има си цел. 
Не теб, а мечтите да гони...

 

Различни очи и различни съдби. 
Като в сън всеки търси победа. 
Рани ли те? Странен е? Сив като дим? 
В страха си, за Бога, се вгледай… 

 

Той зъл е? А ти защитаваш добро. 
Откриваш виновник - нападаш. 

Греши, ти си прав сред вековен порой. 

Не обичаш ли - ще се удавиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различни фрагменти, съединени под облак на чувства!
    Хареса ми тази стъпка на осъзнатост!
    Браво Йоана!
  • Гневът може да има оправдание и да играе съзидателно роля единствено, когато е свещен! Свещен гняв изпитваме, когато искаме да се отърсим от лепкавите пипала на заобикалящия ни свят, който се опитва да ни погълне с хищната паст на безнравственото. Когато осъзнаваме върховната несправедливост, извършвана спрямо нас. В останалите случаи гневът е израз на слепота, все едно са ни надянали черна превръзка на очите. И става като при Омир:

    "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..."

    Съдържателно стихотворение си написала, Йоана, което може да играе и ролята на пътеводител за объркващите се понякога човешки души в биполярния свят създаден от тяхното невежество. Поздравление!
  • Да, всеки вижда света от собствен ракурс!
    Този който обича и се раздава:остава!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...