Обичайки, поетът не умира!
От теб не се отказах за минута,
обичах те във всичките си дни
и в нощите, любовно - будни,
обичах те, когато най-болиш..
Когато си ядосана и нервна,
когато със мълчание крещиш,
обичах те присвито, спотаено
във тягостни, безкрайни тишини..
Понякога не ставаш за обичане,
изплашена от грозни страхове,
дъхът си дадох, за да дишаш,
тогава те обичах пък съвсем..
Обичах те със бляскава усмивка
и нежно-кадифената душа,
която ражда ми въздишки
от щастие на влюбена Жена..
От теб не се отказах. Ще е вечно!
Сърцето не боли, но ме убива..
За тебе със любов ще съм обречен,
поета щом обича, не умира..
Danny Diester
08.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
