11.12.2017 г., 21:14  

Обичайте се

4K 20 29

 

Човек е по рождение орисан

заченат в обич, обич да роди.

Във всяка обич е заложен смисъл –

да продължи човешкия ни вид.

 

Обичайте се, ако ще сърцето

препълнено с любов да се взриви.

Обичайте се без приоритети.

Обичайте се и на сън дори.

 

Открийте се един за друг, а после

кажете си най-важните неща.

Обичайте! Не питайте защо сме.

Не е безкраен, краят на света.

 

Обичайте се! Тоя свят превратен,

се мисли само за непобедим.

Обичайте се, до невероятност.

Обичайте се, за да се спасим.

 

Обичайте се всички! Постоянно.

И искрено, до сетния си дъх.

Ако животът е една спонтанност,

то любовта е –

неговия връх!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Какъв завет ни остави в това финално четиристишие!
  • "Обичайте се до невероятност.
    Обичайте се, за да се спасим.

    Обичайте се всички! Постоянно.
    И искрено, до сетния си дъх.
    Ако животът е една спонтанност,
    то любовта е -
    неговият връх!"

    Поклон, добри Човеко!
    Поклон, Приятелю!
  • Светъл път на душата ти, Поете!
  • Нека обичта, която проповядваше, те намери и там горе, в небето, където е отлетяла душата ти, Поете!
    А ние приемем точно това твое стихотворение като завет!
    Поклон!
  • Поклон!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...