Не съм обидена на времето,
което с тънка четка и бои,
тъй упорито, ала ненавременно
рисува с бяло в моите коси.
Че нямам право аз да се ядосвам,
добре разбирам, кротко си мълча,
ала тъжа за всеки ден прахосан,
за всяка нощ, заспала в тишина!
Изпращам с мъка всеки залез
и спирам стрелките в часовника с яд,
упорито очите си аз не отварям,
когато събужда се целият свят! ...