18.12.2009 г., 23:58

Обичам те

1.2K 0 2

Oбичам те

 

Повече от рибата в лазурното море,
по-високо от полета на всяка птица,
толкова не са звездите в нощното небе,
колкото те аз обичах.

По-силно от всяка планинска катедрала,
по-истински от висотата на дървото,
по-дълбоко от горската дъбрава,
колкото те аз обичам.

Ще ти дам огъня през зимата,
ще ти пратя дъждове през пролетта,
ще летя със теб през лятото и есента
на крилата на любовта.

Със годините пожарите затихват,
догаря бавно книгата на съдбините ни.
И когато всичко се пропука
и избледнеят жълтите страници -
ще бъда с теб,
ще бъда с теб.

Повече от рибата в лазурното море,
по-високо от полета на всяка птица,
толкова не са звездите в нощното небе,
колкото те аз обичах,
колкото те аз обичам.

 

Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!Хубаво е!
  • Много,много,много... много красиво!
    Чак и аз я заобичах!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...