9.07.2010 г., 10:12

Oбичам те

1.2K 0 0


Oбичам те



От клоните вишните окапват,

в ръцете ми как спиш като дете!

Ароматът ви навява любовни трепети,

малък принц сега съм, целуни ме, цвете мое!

 

Косите ти, сноп лъчи, са лятно-есенни,

де огряват едно ангелско лице,

очите на което, мила, са по-прекрасни,

по-сияйни и от най-прекрасното море.

 

По вишневите клонки дъждът се стича

и нежно спиш до мен като дете,

а аз прегръщам те и с вятъра нашепвам:

обичам те, обичам те, обичам те!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...