Обичам те като билет за кино.
Ти си любимия ми филм.
Екранът ти е бутилката с вино;
Лентата ти – на романтика триумф!
Ревнувам те от всички други в салона,
в тебе вперили очи. А моите собствени
не мога да отделям без остро
и дълбоко да ме заболи.
Разказваш ми история позната.
История с известен край.
И някак си набързо изживяна
в няколкото седмици на Май...
Става ми тъжно... някак носталогично.
Заради стари времена -
полузабравена емоция.
А публиката оценява те критично,
билетите ти взела, заради промоция.
С аплодисменти свършва вечерта ни.
Утре ще дойда да те гледам пак.
Очите ми отново да разлееш;
да ме прегърнеш в тихия антракт.
© Джули Всички права запазени