*** ("Обичам те, море!")
Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят
на мислите ми хубавите котви,
които се оплитат като спомен
и рошат с неизбежност на докосване.
Но чуй, море: красиво, обаятелно,
любимо, вечносиньо, необятно,
като си съвършено, привлекателно,
кажи ми: кой измисли ти дизайна?
Кажи ми кой снабди те с веществата ти?
Защо си разпростряно точно тука?
И кой определи ти тези граници?
А кой дари те с цветове и звуци?
И кой ти даде тези морски кончета,
делфините? И чайките над тебе?
Скали, корали, фарове и лодчици –
кога и кой те украси вълшебно?
И колко натежаваш на планетата?
А като пълни прилив бреговете,
с Луната после пазиш ли диети ти?
А, с други механизми се променяш?!
Като те гледам, силно си и хубаво,
май ярък интелект те е измислил
с неземно вдъхновение най-чудно,
с умения, с ноу-хау май от свише.
Обичам те, море! Ти възхити ме,
отново и отново ти признавам...
Дизайнера си някога кажи ми
и някой ден дано ни запознаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Стойкова Всички права запазени
