12.07.2009 г., 21:47

Обичане...

1.8K 0 63

 

 

 

                 Все още
                 бродят нощем
                 мислите ми босоноги
                 по онзи бряг
                 от плаха нежност
                 останал недолюбен,
                 в жаравата
                 на болката облечен
                 на залеза
                 горещ и тъжен…

                 а утрото
                 така красиво,
                 по-истинско от всякога
                 отмива
                 с бисерна роса
                 тъгата
                 и стъпките несбъднати
                 отново заличава
                 с мигове във бяло
                 светлината.

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=GdZ2JXCCSOI&feature=related

 

            МУЗИКА>>> Enya...Paint the Sky with Stars

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отмива
    с бисерна роса
    тъгата...

    Дори когато пишеш за тъгата, го правиш нежно, като обяснение в любов...
    Магинка, с обич!!!
  • Правиш магични неща със словото! То те слуша, но не подчинено, а като че ли погалено...
  • благодаря ви...с обич.
  • а знаеш ли, колко би било хубаво,ако посрещнеш утрото на пясъка, на брега?
    Страхотен стих...носи толкова много красота!
  • Тиха тъга и копнеж по несбъднатото...и болката при тебе е красива,Магдалена!Обичам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...