Все още
бродят нощем
мислите ми босоноги
по онзи бряг
от плаха нежност
останал недолюбен,
в жаравата
на болката облечен
на залеза
горещ и тъжен…
а утрото
така красиво,
по-истинско от всякога
отмива
с бисерна роса
тъгата
и стъпките несбъднати
отново заличава
с мигове във бяло
светлината.
http://www.youtube.com/watch?v=GdZ2JXCCSOI&feature=related
МУЗИКА>>> Enya...Paint the Sky with Stars
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
с бисерна роса
тъгата...
Дори когато пишеш за тъгата, го правиш нежно, като обяснение в любов...
Магинка, с обич!!!