28.06.2011 г., 22:42

Обичта не си отива

588 0 0

Обичта не си отива

Защо ли мислим обичта че си отива,

отиват си неумеещите да обичат.

Недей, човече. За нищо ти недей унива,

потъват тези, където обичта  отричат.

 

Усещат, често искат да се връщат,

но обич с кръпка това ще нарека.

Лицемерно някак си ще те прегръщат,

такава обич завинаги ще отрека.

 

Не може тя да си отиде, щом я носиш,

дълбоко в твоето сърце… обичта е от душа.

Километри хиляди, ако трябва, ще прекосиш,

истинска ли е, никога не ще я потроша.

                                                                В.Й. 23.06.2011г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...