С есенен дъжд чумери се, плаче и диша светът.
Тъжният вятър на флейтата на раздялата свири.
Скъсахме някак си леко, без да жалим това,
че прекрасната наша любов, без топло умира.
Нетърпимо боли... Колко безжалостно стъпкахме
и захвърлихме парченца от отношения и безумства.
Само вярната есен заедно с нас ще настръхва
и заедно с вятъра ще оплаква угаснали чувства.
Есента се мръщи отново, скандалничи, плаши със дъжд...
Вятър бясно гони листата, сякаш ни възразява.
Отстрани гледат обичта една жена и един мъж,
а тъжната тя, зад ъгъла гледа нас, онемяла...