Обикновен ден
Обикновен ден. А всъщност
много тежък. Издиша.
Цъфнали пролетно вишни,
старо четиристишие.
Детелини с очи зелени,
ама само трилистни.
По между тебе и мене
думи , почти излишни.
Птици, а после писък
от крилата разперени.
Дълъг коледен списък,
баш по никое време.
Погледи, все под вежди.
Мерене до сантиметри.
Усмивки - скъсана нежност
и подозрения - километри.
Обикновен ден. А после
безлунна нощ, беззвездна.
Думи, дошли на гости
с чувства - бездънна бездна.
След всичко това замитане
под килима боклука...
И през целия ден питаш ме-
защо умирам от скука !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
