16.06.2011 г., 19:08

Обикновен или различен

805 0 2

Обикновен човек си ти ,

уж като всички други хора.

Еднакви същества дошли

на Земята да мечтаят без умора.

С очи, в които слънцето се отразява

и те блестят със сила на желание.

И с устни нежни, които изразяват

радости с усмивка и болки със стенание.

С ръце, които удрят във защита,

но и нежно в умиление те галят.

С крака, които нощем ритат,

когато от кошмарите си бягат.

Със кожа мека всички са покрити,

настръхваща от силното вълнение,

а във душите им, прилежно скрити,

трептят безброй копнения.

С глави изпълнени с идеи,

които си мечтаят да реализират.

И със сърца биещи като полудели

във ритъма на любовта без да се спират.

Че си никой още ли ми вярваш -

един от всички, нищо по-специално?

Различен си! Не трябва да се притесняваш -

който те обича ще го види моментално.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...