11.09.2012 г., 17:57

Обиране на спусък

1.4K 0 21

 

 

Правдата е от игла по-остра -
как да я вържеш в кърпа:
пия до смърт с неканени гости,
битието ти сдърпвам.

Но и в гори Тилилейски
да се укрия на тихо
питам: ще ми налееш ли
два пръста поне стихове.

Може, 
но да не спорим
все на различни езици.
Инак, току-виж, напролет,
ще си обираш птиците.

Зная, след теб
ще е пусто
сякаш в изповедалня.
Леко обиране
на спусъка
ще е последната ласка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Донко вече го е казал, Бароне...Майстор си!
    Много рядко имам възможността да вляза в Откровения, но видя ли нещо твое не пропускам, да прочета! Прочитам и ахвам!
    Благодаря!
  • Благодаря ви:

    bojenski (Иван Иванов)
    donkooooo (Донко Найденов)
    poeta (Илко Илиев)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    zara (Здравка Маринова)
  • Наистина ми донесоха удоволствие тези шест пръста поезия, Бароне! Наистина изискано и отлежало писане като старо уиски. Поздрави!
  • Много ми хареса. Майстор си на стиховете
  • Хубаво! Добре, че наминах.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...