Sep 11, 2012, 5:57 PM

Обиране на спусък

  Poetry » Love
1.4K 0 21

 

 

Правдата е от игла по-остра -
как да я вържеш в кърпа:
пия до смърт с неканени гости,
битието ти сдърпвам.

Но и в гори Тилилейски
да се укрия на тихо
питам: ще ми налееш ли
два пръста поне стихове.

Може, 
но да не спорим
все на различни езици.
Инак, току-виж, напролет,
ще си обираш птиците.

Зная, след теб
ще е пусто
сякаш в изповедалня.
Леко обиране
на спусъка
ще е последната ласка...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Донко вече го е казал, Бароне...Майстор си!
    Много рядко имам възможността да вляза в Откровения, но видя ли нещо твое не пропускам, да прочета! Прочитам и ахвам!
    Благодаря!
  • Благодаря ви:

    bojenski (Иван Иванов)
    donkooooo (Донко Найденов)
    poeta (Илко Илиев)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    zara (Здравка Маринова)
  • Наистина ми донесоха удоволствие тези шест пръста поезия, Бароне! Наистина изискано и отлежало писане като старо уиски. Поздрави!
  • Много ми хареса. Майстор си на стиховете
  • Хубаво! Добре, че наминах.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...