15.10.2014 г., 21:33 ч.
Облачен растер
В растера на дните
сглоби се
от милиардите точки.
Всяка мига
и пита те
кой си? -
Диригентът
без име е,
а оркестърът
(не с ноти)
свири с въпроси.
Облак
кръстен
в реката
на небето
плува
към далечния пристан.
Другите вече
разтоварват хайвера.
В
един
неописуем -
Саргасов
Апокалипсис!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Диригентът
без име е,
а оркестърът
(не с ноти)
свири с въпроси."
Сякаш попаднах в научна лаборатория... и ми хареса... -
Благодаря ти, Милко, за високата оценка и за това включване.
Желая ти здраве и вдъхновение! -
Поздравления! "Диригентът, без име е, а..."
-
Благодаря ти за високата оценка и за подкрепата, Исмаиле!
Желая ти много нови творчески успехи! -
" Sotir (Сотир Михайлов): 16-10-2014г. 11:53
Въпросът ми е към Ена - след като това са елементарни понятия, защо половината от нас нещо не са вдъхновени.
Аз питам и също - защо растер, като има и атоми, молекули?
Каква ще е разликата, ако кажете
сглоби се
от милиардите атоми.
Всяка мига
и пита те
кой си? -
Ами сглобявано е, това е проблемът."
Питаш защо растер. А защо не?
И каква половина какви 3 лева???
Това, че не разбираш, би трябвало да те накара да търсиш информация, за да разбереш. На твое място не бих развявала неграмотността си, па макар и само за дори една област от човешкото познание.
Умният мълчи.
Използвам да поясня и за останалите какво е това Саргасов Апокалипсис... защо "саргасов"... откъде идва това "саргасов"...
Ами ако някой знаеше защо Саргасово море се нарича Саргасово, нямаше да пита и да мармалясва просто от скука.
Разбирам, че ви е забавно да спорите с Младен (само заради забавлението), но не ви прави чест!!!
Жалко. -
Нещо много ,,критици" се навъдихме!
Оценявам го без коментар! Поздрави! -
Прощавай, Сотире. Ти искаш обяснения и аз се чувствам морално задължен да ти ги дам, тъй като питанията ти са свързани с мой текст. Знаеш добре, че изкуството е преди всичко субективно като възприятие. Един едно възприема като изкуство, друг друго. Такъв е животът. Ние с теб нямаме вина за това. Аз нямам претенциите да пиша текстове, на които всички да ръкопляскат. Достатъчно ми е поне един да хареса написаното от мен, след като го прочете. Това означава, че е имало смисъл от написването на този текст. Ти нееднократно си ми показвал недвусмислено, че не би харесал нито един мой текст. Подобни доказателства са ми дали и Балди и Панайот. Не ви се сърдя за това. Ако бях против нещо, то това беше серийното писане на ниски оценки по анонимен начин - без обосновка. Защото съгласи се, че примерно на 20 последователни и абсолютно различни текста да се пишат без изключение най-ниски оценки е свидетелство единствено за предубеждание към личността на автора, но не и към творчеството му.
-
Нека Ена ти отговори на въпроса, Сотире. Но и аз, независимо от нея ще ти отговоря. Растерът е принцип. Принцип, позволяващ съчленяването на формата от независещи от нея компоненти. В този смисъл атомите също генерират растер. Молекулите и те. Но техният растер е по-едър. Слизайки в обратна посока - към микроскопското дъно, ние стигаме до растера на суперструните. Дано ме разбереш правилно. Съвършено недостатъчно е да се основаваме на атоми и молекули. Те са частен случай на обобщаващото понятие-принцип - "растер", което в техниката има съвсем специфично значение, но абстрахирано от нея и екстраполирано, придобива звученето на глобален принцип!
-
1. Мерси за този коментар, Любомира!
2. В такъв случай ти благодаря, Ани, че най-сетне изяснихме това недоразумение. То се дължеше изцяло на факта, че ти държиш повече на "титлата" Поет, а аз на "титлата" Мислител. Това, че стоим от двете страни на барикадата по отношение на това конкретно разбиране, не означава сме язвителни и отмъстителни един спрямо друг. Означава единствено, че понякога сме инакомислещи. Лично аз виждам в подобно инакомислие нещо силно позитивно. То именно съставлява разнообразието на този свят и плурализма в него. -
1. Благодаря ти, Ена за тези точни думи!
В интерес на истината, аз съм много благодарен за тези уточнения за термина растер, които бяха направени от някои от коментиралите. Честно си признавам, че употребих растер в най-общ и принципен смисъл. Когато съм писал това стихотворение и през ум не ми е минавало за "квадратни точки", за пиксели и т.н. Просто растерът предоставя възможност за сглобка на формо-образи. Това е принципният смисъл на термина. Но признавам, че това задълбочаване допълнително ме ограмоти по темата, а това никога не е за пренебрегване.
2. Чел съм тези стихотворения на, Балди, Ани. Благодаря, че ми ги изпращаш обособено. Стихотворенията са хубави. Не отричам. Само в това за майката следва да замени "Албиони" с "Албинони" /писал съм му го и в коментар преди време/.
Виждам, че неправилно си ме разбрала. Не съм проявил язвителност или отмъстителност към Балди. Не съм искал и да го обиждам. Защото и за Омар Хаям казвам, че е по-голям мислител, отколкото поет. За мен "титлата" Мислител, значи повече от "титлата" Поет. Така, в смисъла на свойте собствени разбирания, аз направих комплимент на Балди. Но знаейки, че моите разбирания може да не съвпаднат с неговите, предварително де факто му се извиних, ако това е така, с думите "без да ми се сърдиш".
Надявам се, че сега си ме разбрала по-правилно. -
Аз пак ще се включа. Какво сте се захванали с този растер??? Нима не знаете какво е метафора? Растер, та растер. Аман, вече. Случайно да знаете, че когато една цифрова графика се "надроби" достатъчно много, се получава линейност?
Елементарно е, ама трябва да се попрочете. Това, че някой не е математик или филолог... или лекар, или нам какво си... не го оправдава, че не е търсил информация.
Какво толкова сложно за разбиране - ако каже някой молекули - всички ще ахнат - "Леле каква супер метагора"
Неграмотността си е проблем на неграмотния.
Четете бре хора, за всяко нещо си има описание в Гугъл, а ако не там - има книги.
Една богата обща култура не би допуснала такива елементарни забележки за един пределно ясен и разбираем стих... освен ако заяжданията не са съвсем целенасочени.
За мен този стих е лакмус...тест за интелигентност.
Това е.
ПП И нека да коментираме стиха, а не кой пише по-добре, всеки си пише както може, тук не сме на конкурс и това е сайт за споделяне на лични откровения. Който харесва да си каже. Който не харесва - пак да си каже. Но да се коментира кой какъв поет бил и защо бил и какво е като мислител...
Днес определено не е ден на коментиращите
И - не защитавам специално Мисана, защитавам своя позиция, защото съм 100% убедена в това, което защитавам. Не обиждам никого с мнението си, то си е мое съвсем лично и не го натрапвам. -
Хубава творба! Вчера коментирахме този въпрос! Така че за всеки стих си има читатели!
-
Благодаря ти за този коментар, Стефане! Без да ми се сърдиш, но и при теб виждам, че като мислител, надрастваш значително поета в себе си. В това няма нищо лошо, защото нещата могат да бъдат наваксвани. Не мога да отрека, че казваш определени истини. Растерът се е конституирал от двуизмерното, защото нещата са започнали от екрана, който е бил по онова време двуизмерен. Но принципът на растера не се ограничава от броя на измеренията. Математиката почива на законите на логиката и на стремежа си към вътрешна непротиворечивост. В нея има собствена естетика и хармония, които са част от глобалната естетика и хармония.
Но при всички случаи понятията естетика и хармония са математични.
Ако вселената е логична тя би следвало да бъде математична. И ако това е така, все някаква математика, евентуално екстраполация на сегашната, би следвало да я описва. Ако вселената има зони на алогичност, значи има и непресичащи се "територии" с математиката.
Друг е въпросът, че и логиката следва да се подразбира като една своя екстраполация на сегашната, за да обхване вселената.
Що се касае до моя скромен текст, намирам, че той отговаря на вътрешните ми критерии за поезия и поне за мен се явява допустим. Иначе не бих се осмелил да го постна.
Мерси за интересната дискусия, която отваряш по темата! -
1. Благодаря ти, Панайоте! Наистина се радвам, че поднасяш тази информация за читателите. Всъщност, понятието растер е достатъчно старо, за да е добре известно. И независимо от най-различните си интерпретации, неговият ейдосен смисъл е точно в онова, което казах.
Един континуум от безкрайномалки дискретности /например точки/, от който се генерират форми. Всички ние, които се явяваме въплътени във форми, почиваме на този растерен принцип, започвайки от микроскопското /квантовото/ ниво и свършвайки до своята макроскопска "мантия". В този смисъл всяка форма /включително и човешката/ е един облак - облаците от моя стих. Облаците от точки-съставящи на глобалното. Подобна идея, но само за облаците, се среща например у покойния полски фантаст Станислав Лем. След това мое разяснение, мисля, че вече става ясно "накъде духа вятърът". Коя е протородината на тези облаци, свързана с нашата реинкарнация, за какво "Саргасово море" става дума, какъв е въпросният Апокалипсис, както и какъв е този "хайвер". Но мисля, че и без подобни добавки и подсказки от моя страна, всеки интелигентен читател би си решил "поетичния ребус" и сам.
2. Благодаря ти, Ани! От това, което си написала и то много разбираемо, за което съм ти признателен, разбирам, че ти си радетел на идеята поезията да се разглежда в едни по-тесни рамки. Съгласен съм, че е напълно допустимо така да се гледа на нещата. Ако трябва да правя аналогия с математиката, бих те причислил към школата на интуиционистите на Брауер:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83%D1%81_%D0%AF%D0%BD_%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%B5%D1%80
Интуиционистите не признават Аксиомата за избора и всичко постигнато с нейна помощ. Те се ползват изцяло от конструктивната математика и нейните методи за доказване.
Аз не смятам за уместно да стесняваме периметъра на поезията. Поезията е една специфична форма на словесен изказ, която има ясно изразено естетическо въздействие, основаващо се на понятието ритъм и неговите обобщения. Това представлява /поне за мен/ за мен поезията.
Мерси още един път за хубавия ти коментар!
3. Благодаря ти, Ена, за твоята подкрепа с този коментар и за високата ти оценка. В този ред на мисли, ще споделя, че аз самият започнах от далеч по-тясното разбиране на понятието поезия, преди около 40 години. Този дълъг път на еволюция в естетическите си разбирания, който никога не е бил самоцелен, а резултат на адекватна вътрешна трансформация, постепенно ме доведе до "местности", в които все по-трудно мога да припозная класическото, от което още не съм се отказал напълно. Тези "местности" са диви кътчета, носещи друга прелест. Когато човек веднъж навлезе в тях, в него се пробужда особен вътрешен атавизъм и не му се иска вече да се завърне към старото си разбиране за нещата. Случва се нещо подобно на това с лоптерите на Клифърд Саймък /хора трансформирани във вълчи тела/, изпратени с експериментална цел на Юпитер, за да събират информация, които повече не се завръщат на Земята!
4. Благодаря ти за високата оценка, Любомира! Желая ти много хубав ден! -
За мен стихът е напълно разбираем. Оригинална интерпретация на натърсенето смисъла на живота във всеки миг, изпълнен с безкрайност.
Аз също не доразбирах отначало, меко казано, творбите на Младен, но се замислих - след като този автор казва нещо с текстовете си, причината да не разбирам е у мен. Нагласата ми е такава - когато нещо не разбирам, смятам, че причината е в мен и не отхвърлям (поне не задълго) това "неразбираемо" нещо... Аз не разбирам и джаза като музика и много малко неща от него ми харесват, но това не значи, че джаз е лошо и некачествено нещо. Просто аз не го разбирам, а и нямам желание да се постарая.
Творбите на Мисана ме карат да мисля, това ми харесва... и се постарах да го разбера. И вече мога да се насладя на това, което той казва и начина, по който го казва.
А преди бях като дете, което не иска да яде "това" в чинията, защото не му харесва, без изобщо да е вкусило от новата манджа 
Опит с внучката
ПП Да допълня - това е сравнително много лек за разбиране стих, нямам идея защо не се разбира от четящите...
Опитайте, ще се изкефите, когато го разберете -
Ами помисли си малко, Даниеле. Облаците се завръщат обратно към своята протородина и там хвърлят "хайвера" си. Но що ли може да е "хайвер" за един облак? Не умира ли този облак, когато го изхвърли от себе си? И всичките други облаци, които са сторили вече това, не предизвикват ли един Апокалипсис? Сега само не ме карай да ти обяснявам и какво е Апокалипсис:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%81 -
Прости ми, Даниеле, но понякога ставаш като Мара подробната. Едва ли не са ти известни тези факти:
http://nauka.bg/2014/69/Zmiorkata-edin-izpluzvasht-se-misteriozen-vid-Anguilla-2014.pdf -
Благодаря ти за хубавите думи, Елена!
-
Интересно, както винаги !
-
Шрифтът на текста ми вече е намален на 4.
Благодаря на Росен и на Даниел за високите оценки, които дадоха за творбата ми.
"Саргасов" идва от Саргасово море, като обощаващ феномен на миграционните процеси свързани с едно праначало.
Благодаря ти за коментара, Даниеле! Не вземам упойващи вещества, но мозъкът ми, като на всеки пишещ, вероятно отделя определен клас ендорфини и получавам видения от образи. Не мога да гарантирам, че всеки би ги разбрал /тази реплика отнасям към Касиус, същевременно благодарейки му за посещението и коментарите/.
Благодаря и на теб за посещението, прочита и коментара, Стойна!
Моята поезия е по-често ирационална, въпреки, че за да не обременявам
членовете на сайта с "виденията си", умишлено съм пускал повече класически неща. Но истинската ми същност е диаметрално противоположна и колкото и да не ми се иска да я натрапвам, поне от време на време, ще трябва да я демонстрирам на части, сякаш по правилото на Лайбниц за пресмятане на интеграли.
На Мариана също благодаря за прочита на текста ми. Най-общо казано, растерът е дискретна точкова конфигурация, чрез която се композират образи. Вж. :
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0 -
Това, за разбирането, е безумозаключение от напрегнатия ти енцефалон, а не факт споделен от мен.
-
Не знам, кои сте вие, но щом тъй казваш, няма начин да не се съглася.
-
Кой го интересува, ти кво разбираш? Който има капацитет - разбира. Който не - да духа супата!
-
Кво толкова се захласваш бе Даниелчо? Пореден експеримент на бай ти Младен... Утрешния може да е по-успешен. Така е в живота - много падания дават възможност за един овчарски скок!
-
Поздрав и от мен, но моята философия
неможе да се справи. -
Аз многу проста...Не знае какво растер! И тълковен речник не знае, но тук някой знае! Какво това растер?
-
Нещо не си ме разбрала добре, Анна. Лирическият иска да се сглоби от милиардите точки в растера на дните.
Благодаря ти за това включване.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сърдечен поздрав!
2. Благодаря ти за високата оценка, Светла!