В растера на дните
сглоби се
от милиардите точки.
Всяка мига
и пита те
кой си? -
Диригентът
без име е,
а оркестърът
(не с ноти)
свири с въпроси.
Облак
кръстен
в реката
на небето
плува
към далечния пристан.
Другите вече
разтоварват хайвера.
В
един
неописуем -
Саргасов
Апокалипсис!
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
